На 25 юли 1943 година, арестът на Мусолини предизвиква падането на фашисткия режим в Италия. Новият премиер, генерал Бадольо, обявява, че войната продължава, което оставя италианците в недоумение. Това е началото на нов конфликт, който ще продължи двайсет месеца, и за част от бойците, свързани с фашистката фракция, той е описан като "по-лоша борба от война". Тази фраза е заглавието на новата книга на Стефано Галарини, изследовател по съвременна история и фашизъм, която е публикувана през юли 2025 година.

В книгата се разглежда борбата на партизаните и военнослужещите, които се сражават на страната на съюзниците, като смела и освободителна, с цел да избавят страната от ужасите на нацизма. В контекста на това, поддръжниците на Мусолини, които се опитват да възстановят режима с помощта на германците, са представени като безнадеждни и безперспективни. През юни 1940 година, след като Италия бързо се включва в конфликта, Мусолини, който е управлявал страната в продължение на двайсет години, се оказва в ситуация, в която Италия е военно неподготвена и осъзнава това.

След поредица от неуспехи на фронта, включително поражения в Албания и Либия, Мусолини е принуден да следва стратегиите на Адолф Хитлер. След подписването на примирието с алиансите на 8 септември 1943 година, Италия е разделена на две: на север е германската окупация с фашистите, които действат като полиция, а на юг - администрацията на освободителите. В книгата на Галарини се акцентира на ключова среща от 20 януари 1945 година, на която представители на фашисткия режим искат да изяснят отношенията си с германците, недоволни от статута си на "военна плячка".

Авторът анализира и опитите на фашисткия режим да създаде нова армия, която да продължи войната, но резултатите са разочароващи. Въпреки намерението на новото правителство да се дистанцира от монархическите традиции, реалността е, че много от войниците не проявяват необходимата решителност и мотивация. Книгата подчертава, че дори най-добре обучените части не успяват да се представят достойно на бойното поле, а много от войниците просто не виждат смисъл в жертвите за загубена кауза.

Въпреки малкото ентусиасти, които искат да продължат войната, мнозинството от войниците се чувстват обезсърчени и безнадеждни, а техните писма, подложени на цензура, разкриват недоволство от военната дисциплина и условията на живот. Някои от тях дори признават, че се опитват да избегнат служебните задължения и да се "организират" по начин, който им позволява да се справят с трудностите.